Културната история на село Габарево е изключително интересна и дори има легенда за една от последните принцеси на Русия. Тя се нарича Анастасия Николаевна, която заедно с иконома си се заселва тук след революцията от октомври 1917-та година. Междувременно на територията на населеното място има цели сто извора, чиято вода блика наоколо. За присъствието на наследницата на руския трон има много категорични доказателства, а сред местните жители тя се подвизава под името Нора. Сред най-тачените и популярни празници са кукерските игри, които от дълго време се провеждат и организират в неделята на Сирни заговезни. Тези игри с кукери се провеждат и на други места в страната, но хората от селото в кукерски костюми са сред най-добрите и успяват да спечелят редица награди. По традиция на този ден се събират много родолюбци от околностите. Що се отнася до Празника на черешата, първото му издание за селото датира от 2007-ма на 16-и и 17-ти юни.
Това мероприятие до голяма степен се явява заместител на Празника на родното село, който е особено популярен в Габарево през 60-те години на миналия век. Именно през този период тук се създава площ от 1000 декара, която се превръща в черешов масив и възниква с голямото съдействие на Овощарското пловдивско дружество. Беритбата на различните сортове продължава около месец и половина, а това в най-голяма степен се дължи на богатото разнообразие от сортове. Свети Великомъченик Георги Победоносец пък е името на православния местен храм, който е нещо повече от символ за местното население. Съгласно данните в летописната църковна книга, четвъртият строеж се явява последен и е завършен през 1895-та година. Счита се, че на мястото на сегашния олтар има малка вкопана в земята църква. С общите усилия на местните се стига до издигането на по-голям храм, а по времето на втория строеж през 1834-та в църквата служат седем свещеници. Училището пък носи името на големия български поет Никола Вапцаров, а първото школо датира от 1780-та година. Всъщност тогава редом с килийното училище отваря вратите и това на местния учител Куцар. През 1844-та селото вече има светско училище, а четвърт век по-късно се сдобива с девическо.
В годината на основаването на девическото училище се открива и читалище Обнова, което успява да развие богата театрална дейност. През 1964-та се стига до основаването на вече споменатата кукерска група, която с костюмите си успява да прослави селото в много краища на страната. Групата възниква със съдействието на учителя Филип Бояджиев. В Джанановата къща всяка седмица се организират литературни четения и това е възможност за хората да не забравят за културно – просветните дейности. Петрана Клисурова е живяла в този дом, като произхожда от виден род от времето на Възраждането. Тя е художничка, а един от нейните дядовци взима участие в националноосвободителното движение. Заема поста председател на тайния революционен комитет, основан през 1869-та от Васил Левски. В Радучевата къща живее Стефан Радучев, също верен съюзник на Апостола. Със създаването на комплекс Валера през 1994-та се запазва архитектурната стойност на къщата. Вторият етаж е битов музей на каракачанската култура, а първият е превърнат в битов ресторант.
